Facts

ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ

РАЗСТОЯНИЯ ДО НЯКОИ ПО - ГОЛЕМИ ГРАДОВЕ:
  • Горна Малина – София: 30 км
  • Горна Малина – Пловдив: 145км
  • Горна Малина – Бургас: 338 км
  • Горна Малина – Варна: 435 км
КЛИМАТИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ:

       Климатът в района е умерено континентален. Наличието на планинските масиви предотвратява проникването и влиянието на средиземноморските топли течения, поради което е сравнително студена и продължителна зимата, а лятото относително горещо. Най-много валежи падат през пролетно-летния сезон. Амплитудата в годишния ход на валежите достига до 25-30% от средната годишната сума за страната. В топлинно отношение зимата в района е така студена, както и в Дунавската равнина. Характерни за климатичните условия са късните пролетни и ранните есенни студове, които са следствие от котловинния характер. Максимумът на температурите е в края на юни и първата десетдневка на юли, а минимумът – през февруари.Разликата между летните и зимни валежни суми е средно около 15 до 20% и се доближава по стойност до тази на Дунавската равнина. Във връзка с географското положение и котловинния характер продължителността на слънчевото греене е между 1980 до 2010 часа.

Климатът по сезони се определя така:
  •  зимата е най-студена и е аналогична с тази в Дунавската равнина
  • пролетта настъпва последна в Софийското поле в сравнение с останалата част на страната
  • лятото е по-хладно в сравнение с другите райони на страната
  • есента е значително по-топла от пролетта, а в някои случаи и от лятото, когато максималните температури са били през септември, а не през юни-юли

Вследствие на котловинния характер на релефа всяка година падат късни пролетни и ранни есенни слани – през втората половина на месеците май и на септември.

ЕКОЛОГИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ:

    Природата в района е почти непокътната и е в естествения си вид. Няма установено замърсяване на подпочвени и повърхностни води. Промишлените дейности, развити на територията на община Горна Малина не отделят в атмосферата вредните емисии над пределнодопустимите концентрации. Резултатите от измервания, свързани с изготвянето на ОВОС на обекти в общината показват, че този район е един от най-чистите в Софийска област.

ФЛОРА И ФАУНА

       Растителността в района е главно гориста. Обликът на гората се дава от насаждения с естествен произход,  като дървесните видове са главно зимен дъб и бук, бял бор, черен бор и смърч. Местността могат да се видят дребни тревопасни животни и хищници – зайци, чакали и др. Влечугите също са широко разпространени в района. Най рапространените представители са змиите.

       В България няма змии, чиято отрова е достатъчно силна за да убие здрав човек. Усложнения могат да възникнат обикновено при малки деца, възрастни със сърдечни проблеми, хора, които развиват алергични реакции или други заболявания. Най-опасният враг на пострадалия от змийско ухапване може да бъде страхът. Някои видове змии никога не хапят, а в България тези, които хапят, го правят единствено при болка или самозащита – при настъпване например.

Усойница – Vipera Berus

Среща се на голяма височина, от 800 до 2700 метра над морското равнище. Отделни екземпляри могат да слизат и по-ниско. Не е голяма змия, достига около половин метър дължина, има дебело тяло и къса опашка. Някой видове могат да бъдат и по дълги, до 1 метър. Обитава предимно каменисти терени, сипеи, високопланински поляни, ниски боровинкови храсти. Предпочита и по-хладни места като вирове, потоци, мочурища и околностите на други влажни местности. Не е агресивна, а е плашлива и напада само ако бъде настъпена.

Цветът на усойницата може да варира според мястото на нейното обитание. Някои екземпляри могат да са много светло-сиви, други могат да бъдат много тъмни, почти черни. Най-често срещаните цветове са от сиво до кафеникаво-сиво. Шарката по гърба има характерни зигзагообразни ивици или ромбоидни петна. Това, по което лесно може да се разпознае, е характерното X или V-образно петно на главата.

При ухапване болката е моментална и силна. Следва подуване около ухапаното място или по целия крайник, заедно с повишена чувствителност.

Пепелянка – Vipera Ammodytes

Среща се на голяма височина, от 800 до 2700 метра над морското равнище. Отделни екземпляри могат да слизат и по-ниско. Не е голяма змия, достига около половин метър дължина, има дебело тяло и къса опашка. Някой видове могат да бъдат и по дълги, до 1 метър. Обитава предимно каменисти терени, сипеи, високопланински поляни, ниски боровинкови храсти. Предпочита и по-хладни места като вирове, потоци, мочурища и околностите на други влажни местности. Не е агресивна, а е плашлива и напада само ако бъде настъпена.

Една от характерните черти на пепелянката е, че при усещане на опасност от приближаващ се човек, тя не бяга, а остава неподвижна, разчитайки единствено на своята маскировка да я скрие. Това е неприятен факт, защото ухапването може да бъде в следствие на неволно настъпване.

При ухапване симптомите са болка, подуване, понякога дори изтръпване. Ако няма усложнения, отшумяват за 1-2 дни. Отровата на пепелянката може да бъде опасна за малки деца или възрастни с влошено здраве. При всички случаи задължително трябва да се следват някои елементарни правила за третиране и да се потърси лекарска помощ.